Връзката между спорта и мозъчната дейност

Ако се замислим, това, с което обикновено асоциираме физическите упражнения е, че е са добри за сърцето и ни помагат да загубим излишните килограми.

Въпреки че това са наистина добри ползи, те не са дори близки по въздействие до другите ползи от физическата активност. “Полезно за сърцето” е неясно понятие, което най-често мотивира само по-възрастните хората, които са притеснени, че могат да получат инфаркт.

Колкото до загубата на килограми, данните от проучвания показват, че физическите упражнения не са чак толкова ефективни при загубата на тегло. Преглед на проучвания върху физически упражнения публикувани от университета Куийн в Канада през 2001-ва година, показва, че след 20 седмици „количеството на използваната за упражнения енергия няма връзка със загубата на тегло“.

Не твърдим, че физическите упражнения не влияят на вашето тяло. Правилният вид упражнения увеличават мускулната маса и подобряват инсулиновата чувствителност, допринасяйки за по-здравословното състояние на тялото. Ако обаче започнем да тренираме, без да контролираме други фактори, като хранителния си режим, може да се окажем доста обезсърчени от слабите резултати в загубата на тегло след време.

В брой на „Таймс“ от септември 2016г. Д-р Марк Тарнополски твърди, че ако има лекарство, което може да направи за човешкото здраве всичко, което физическите упражнения могат, най-вероятно то ще е най-ценният фармацевтичен продукт разработван някога.

За да разберем какво прави упражненията толкова ценни, ние трябва да разберем как влияят на нашия мозък. Първо, нека разгледаме за какво служи мозъка. Някои биха казали, че ние имаме мозъци, за да мислим, да създаваме изкуство и да измисляме креативни решения на сложни проблеми, но невролога Даниъл Уолпарт оспорва, че не това е случаят: „Ние имаме мозък само поради една единствена причина и това е да поражда адаптивни и сложни движения. Няма друга причина, за да съществува мозъка.“

За да илюстрира това Даниъл използва за пример морско същество наречено асцидия. В ранната фаза на живота си асцидията има нервна система, която използва, за да се придвижва и да намери подходящ камък, към който да се прикачи, като след това прекарва целия си останал живот на това място. Така вече асцидията няма нужда да се придвижва, за да оцелее, така че първото нещо, което прави тя, след като се е прикачила към камък е да изконсумира мозъка си за енергия.

Друг по-близък до нас пример е коалата. Коалата е приспособила храносмилателната си система, така че да извлича цялата нужна ѝ енергия от евкалиптовите листа. По този начин, тя наистина няма нужда да се придвижва много, тъй като може просто да седи на евкалиптовото дърво да си яде и гледа как света се движи около нея. В по-ранните етапи на еволюцията си коалата е имала по-голям мозък, но когато нейната диета е станала по-малко разнообразна и е изисквала по-малко движение за оцеляването, мозъкът на коалата се е свил. По-малкото движение е означавало и по-малка нужда от мозък.

От еволюционна гледна точка, това е същото, като да няма смисъл да харчиш няколко хиляди лева за мощен лаптоп, който така или иначе ще ползваш само за да си провериш електронната поща и да сърфираш из интернет.

Това, което проучвания върху физическите упражнения заключават, а също и по-доброто разбиране на невро-химическите механизми доказва, е че има много силна връзка между мозъка и движението. Необходим е голям мозък за реализирането на сложни движения, а също изпълняването на такъв тип движения и повишаването на сърдечния ритъм стимулира силата на мозъка.

Доказано е, е упражненията помагат на хората да учат по-ефективно, да се справят по-добре със стреса и драстично да намалят нивата на тревожността. Те също  подобряват настроението до степен, при която дори извеждат хората от депресия, а също така засилват способността за фокусиране до точка, при която някои пациенти страдащи от синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност решават да изхвърлят рецептите си.

Това обаче не е пълният списък с благотворни въздействия.

Министерството на образованието в Калифорния е обявило данни, че учениците с по-високи спортни резултати имат и по-високи резултати на тестовете по други предмети.

Бившият президент Ма на Тайван е увеличил честотата на часовете по физическо възпитание в училищата в цялата страна от два пъти на три пъти седмично поради именно споменатата по-горе причина.

Министъра на образованието, науката и технологиите на Южна Корея е удължил учебния ден с един час, за да добави допълнително време за физическо възпитание и спортове. Той е взел това решение, след като е прочел книгата на д-р Джон Татей „Спарк“ (Искра), която е посветена именно на ползите от физическите упражнения за мозъка.

Причината, поради която тайванските и южнокорейските училища не са използвали това допълнително време за уроци, а за спорт, е защото физическите упражнения помагат на мозъка да учи по-бързо.

Проучване от 2007-ма година показва, че субектите, които са извършили високоинтензивни упражнения предварително, могат да учат нова лексика 20% по-бързо в сравнение с тези, които не са извършвали упражнения преди теста.

Ключът към този феномен е протеин наречен BDNF (Brain Derived Neurotrophic Factor). За да научи нещо, мозъкът реално има нужда да расте и да  модифицира своята клетъчна инфраструктура, за да позволи на невроните си да се активизират по-лесно. Изследователите открили, че ако напръскат BDNF върху неврони в петриева паничка, клетките автоматично произвеждат нови „клони“, произвеждащи аналогичния структурен растеж нужен при учене. Този впечатляващ резултат е накарал Джон Ратей да нарече BDNF „Чудото за растеж на мозъка“.

BDNF подобрява функцията на невроните, насърчава техния растеж, укрепва ги и ги предпазва от естествения процес на смърт на клетката.

BDNF е важна биологична връзка между мисълта, емоциите и движението.

Проучване от 2013-та година в списанието за спортна наука и медицина показва, че само 20 до 40 минути аеробни упражнения увеличава количеството на BDNF в кръвта с ~32%.

Вместо да се запасявате с кафе, преди да седнете да учите можете да пробвате да побягате набързо в квартала.

Проучване показва, че физическите упражнения повишават мотивацията като увеличават отделянето на допамин и задейства увеличаването на допаминовите рецептори във възнаградителния център на мозъка. По този начин упражненията ще ви дадат повече сила на волята и ще усилят концентрацията ви.

Отделно от благотворното си въздействие върху допамина, физическите упражнения повишават и нивата на норепинефрина и серотонина, а когато тези три невротрансмитера са в дефицит, хората изпадат в депресия.

В проучване през 1999 Джеймс Блументал сравнява ефекта на упражненията с този на антидепресанта Золофт в опит траещ 16 седмици. Проучването е показало, че само 30 минути бягане три пъти седмично е точно толкова ефективно в справянето с депресията колкото и лекарството.

Проучване от 2006-та година включващо над 19 000 холандски близнаци и техните семейства показало, че спортуващите били по-малко депресирани, по-малко тревожни, повече социално отворени и по-малко невротични.

Чували сме, че стреса ни прави дебели и наистина е така. Проучване показва, че кортизола, който се отделя при стрес увеличава натрупването на висцерална мазнина, която е свързана с  сърдечносъдови заболявания и метаболитния синдром.

Има обаче много по-важна област засегната от стреса. Чрез образно наблюдение на мозъка е забелязано, че честите високи нива на кортизол водят до дегенерация на мозъчната тъкан по-бързо от нормалното. Когато кортизола се повишава, електрически сигнали в хипокампът се влошават. Тази област от мозъка се свърза с ученето, паметта и контрола върху стреса.

Упражнявайки се сутрин вие можете по естествен начин да понижите нивата на кортизола и да ги задържите така през деня. По-честото спортуване позволява на тялото ви да подобри способността си за справяне със стреса.

Вече споменахме, че физическата активност може да бъде толкова ефективна колкото и някои лекарствени средства третиращи определени здравословни проблеми, но упражненията не са за лекуване и постигане на здраве. Дори и ако сте сигурни, че се чувствате прекрасно, имате добър фокус и сте доволни от способността си да учите нови неща, вие все пак можете да подобрите всичките тези области.

Нека дадем следния пример. Да кажем, че сте подменили аудио слушалките си скоро. Вие най-вероятно сте били доволни от тези, които сте имали, докато не сте пробвали други, по-нови и сте си казали „Уау, каква разлика, колко по-добро е качеството на звука… Можело е да слушам толкова по-качествен звук през цялото това време“. Така тези нови слушалки стават вашия нов стандарт. Ако по-късно пробвате отново вашите стари слушали, най-вероятно ще си кажете, че звучат ужасно. Бихте усетили започването на тренировъчен режим, точно както тези нови слушалки.

Ползвания източник за тази статия, можете да намерите тук.