Как се мотивираме и какво ни спъва по пътя към здравето

Интро

Предполагам всеки е запознат със сентенцията на Хипократ “Нека храната да ви бъде лекарство и лекарството — храна!”, но това може да бъде постигнато само  ако на ежедневна база се справяме успешно с импулсите си за боклучава храна и успяваме да се храним с подходящата, хранеща клетките ни храна, а не само нашия апетит.

Чудили ли сте се, кое е това нещо, което ви кара да предпочетете не толкова полезните десерти натъпкани със захар и мазнини, пред една ябълка например или мазните пържени филии сутрин пред овесените ядки с пресни плодове?

Като цяло отговора не е никак сложен, но за да си отговорим на него, трябва да разгледаме малко по-задълбочено една част на мозъка ни наречена възнаградителна система, която нашата майка природа е заложила в нас, за да подсигури нашето физическо оцеляване и продължаване на рода.

Лимбична система
Лимбична система

Дълбоко във вътрешността на мозъка се намира структура наречена лимбична система. Лимбичната система съдържа в себе си възнаградителната верига.Тази верига обхваща множество други мозъчни структури, които контролират и регулират нашата способност да усещаме удоволствие. Усещането на удоволствие от своя страна ни мотивира да извършваме определени действия и да ги повтаряме, ако знаем че като последствие от тяхното извършване, отново ще изпитаме удоволствие. 

Когато споменататa по-горе верига на възнаграждението е активирана, всяка индивидуална клетка от веригата освобождава електрически и химически сигнали. Малкият промеждутък между изпращащите и получаващи клетки се нарича синапс. Точно там допаминовите неврони във възнаградителната верига освобождават допамин. Повече за допамина, можете да прочетете в тази статия.

Но как се реализира това в нашето ежедневие?

Пример тук може да се даде със споменатия вече по-горе десерт. Удоволствието, което изпитваме от консумирането на тези бързи въглехидрати и мазнини и цял букет от вкусове, е породени от освобождаването на допамин. Именно към това удолствие ще се стремим и следващия път когато посегнем към десерта, т.е. несъзнателно ще се стремим към още една доза допамин.

Проблема

Ето тук тази наша възнаградителна система, която сама по себе си е гениално изпълнена от природата, се явява изостанала спрямо сегашната среда в която се намира човека. Допамина се отделя при консумирането, а понякога дори само при вида на храни и напитки с високо съдържание на въглехидрати и мазнини, понеже от стотици хилядолетия в дивата природа рядко и трудно се намират такъв тип храни, а и тогава е трябвало да се обхождат огромни територии за намирането им. Ето защо природата е решила да ни застрахова, в това отношение и ни е „инсталирала“ тази система, която да ни мотивира да търсим най-висококалорични храни, които биха подсигурили нашето физическо оцеляване.

Така е било стотици хиляди, ако не и милиони години и изведнъж в последните няколко столетия и особено в последните няколко десетилети, които са като един миг отнесени към цялата ни физиологична еволюция, ние имаме мазни, сладки и рафинирани хранителни продукти навсякъде на достъпни цени. Като пример днес можем седейки си вкъщи, без дори да си направим труда да отидем до даден магазин, онлайн да си поръчаме каквато и да е храна с калоричен еквивалент на пробягване на няколко километра. Ето това вече е проблем, към който възнаградителната ни система просто е нямала времето да се приспособи и да се компенсира по някакъв начин.

Същата е ситуацията и със сексуалната активности. Направени изследвания показват, че е центровете за удоволствие в мозъка се наблюдава еднаква по интензитет активизация, както при оргазъм, така и при прием на тежки наркотици. Това е нещо много сериозно в контекста на това, че само допреди няколко столетия 99.9% от хората не са имали нито физическата възможност нито времето да се наслаждават ежедневно на ласките на различни жени/мъже, докато днес с високоскоростния интернет и бума на порно индустрията, всеки може да се наслади на „компанията“на множество и различни жени/мъже. Мозъкът на човека и особено този на мъжа, не е подготвен за това, понеже всеки образ, който види на екрана, той възприема за реален партньор.

Общото между наличното на една ръка разстояние изобилие от висококалорични вредни храни и разбообразни сексулани „партньори“ е в една подробност, която възнаградителната ни система притежава, а тя е, че колкото повече активности, които карат определени структури в лимбичната ни система да отделят допамин, толкова повече депата на допамин се изчерпват, а паралелно с това броя на рецепторите на допамин намаляват. По този начин, след не много дълго време ще имаме нужда от по-голямо количество захар или повече и по-интересни сексуални партньори, по-голяма доза наркотици или повече алкохол, за да достигнем предишните нива на удоволствие. Това разбира се не се проявява при всички ни, а при предразположените  по генетичен или психично-социален път индивиди, които компенсират определен вид душевна болка, която задушават с дадени сетивни наслаждения.

Това вече се нарича пристрастяване. Освен това обаче се явява и още един паралелен проблем. Както видяхте по-горе, няма значението какво е действието,дали ще е храна, наркотици или секс, системата е една и съща и се свежда до отделянето на допамин. При едно такова състояние, където човек е прекалил с която и да е от горните активности, поради намалената усвояемост на допамина от допаминовите рецептори, тази активност  се явява основна цел в ежедневието на човека, така че той да отново да успее да усети това най-първо удоволствие, което така и не достига, а желанията му за каквито и да е други ежедневни дори есенциални дейности се секва. Той е станал роб на слабостта си.

Научно доказано и може лесно да се провери, че допамин се отделя не само след консумацията на храна, секс и т.н., но и преди самата активност при визуален стимул например. Ето тук идва и проблема с множеството реклами на всякакви вискокалорични храни, напитки, на алкохол, и на всякакви продукти придружени с разголени най-често женски тела с акцент върху вторичните им полови белези навсякъде около нас – по билдордове на улицата, в магазина, в градския транспорт, в рекламния блок на любимото ни предаване или в множеството изкачащи от нищото реклами из интернет. Не само, че са навсякъде, но съдържанието на тези реклами директно кара лимбичната ни система да секретира допамин и да превключи в режим на очакване на предстяощото задоволяване на съзададената по изкуствен начин нужда (активиран апетит към храна/напитка и/или сексуален обект), също както започвате да слюноотделятя само като си представите лимон. Тук вече има значение доколко човек владее себе си и доколко се познава, за да може да се справи с тези външни стимули.

Причините за това човек да търси удоволствие в този тип активности, вместо в ежедневното общуване с близките си и в постигането на своята себереализация в обществото може да са безброй, като това няма да е обект на тази статия.

Решението

Универсално решение на проблема няма, тъй като колкото хора, на-вероятно и толкова причини, но има общи насоки, които човек може да използва като ориентир.

  1. Ако проблема е сериозен е добре човек да се консултира с абилитиран специалист психотерапевт.
  2. Преди да знае как, човек трябва да намери голямото ЗАЩО на неговия живот. Което означава, че се иска и доста лична работа. Паралелно с посещаването на специалист е добре човек сам да започне да опознава себе си, чрез някое утвърдено учение, както и чрез разнообразна  научна литература по темата.
  3. Възможно е човек да страда от различни видове недостиг на аминокиселини прекурсори на допамина или витамини нужни при изработването му в организма. Такива аминокиселини за Л-тирозин и Л-Метионин, а нужни витамини са В5, В6 и D.
  4. Да се започнат практики като медитацията (виж наша статия тук) и молитвата, които спомагат за развиването на центровете в мозъка за самоконтрол и самоосъзнатост, и съответно спомагат за взимането на контрола в свои ръце, а молитвата дава и усещането за подкрепа и умиротворение.
  5. Спорта е изключително ефективен метод, понеже е натурален начин за отделяне на допамин и ендорфин, а също така развива дисциплина, подреденост и съпътстващи добри навици, като здравословното хранене и качествения сън.
  6. Въздържание от допамино-стимулиращи дейности (Чистота), който да позволи на възнаградителната система да се възстанови, като ѝ се даде почивка по времето на която да се възстановят депата на допамин, а също и на броя допаминови рецептори.
  7. Пълноценната комуникация и споделяния с други човешки същества – това дава една подкрепа и усещане за взаимност.

Всеки си има неговата песъчинка в живота, която да облицова със седефа на своята опитност и така да придобие една скъпоценност за душата си, която само чудото живот може да ни даде, ако го живеем съзнателно и будно.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.